Център за изследване на глобални системи

(със съкращения)

- 1 -

След работите на Римския клуб възникна тенденция за противопоставяне на Човека и Природата, за разглеждане на човешката дейност като нещо безусловно враждебно на биосферата. От системна гледна точка този подход е неоправдан: структурността на човечеството е по-малка от структурността на биосферата като цяло (макар че без съмнение е по-голяма от тази на всеки друг биологичен вид), затова човекът не е управляващ, а управляем фактор на еволюцията. С други думи, вместо да говорим, че Човекът "експлоатира" Природата ("изстисква от нея всички сокове"), по-добре да осъзнаем, че Природата _използва_ Човека за решаване на някакъв специфичен кръг от задачи, оказали се неразрешими за "неразумното" (и по-точно: не използващо нежива техника в своите структури) крило на биосферата.

Доколкото може да се съди, всяка биогеоценоза (включително глобалната,обхващаща цялата Земя) се стреми към нулев баланс в обмяната на вещество соколната среда и към минимален такъв обмен по енергия. В дългосрочен мащаб това води до включване на всички невъзобновяеми ресурси (без да броим към тези ресурси слънчевото излъчване) в общия биологичен кръговрат, което води до много- (безкрайно-) кратно тяхно използване.

Но за всички предишни епохи и ери природата не е успяла да постигне затвореност на циклите по кислород и въглерод. Известно е, че практически целият атмосферен кислород на Земята има биогенен произход. В "нормални"условия целият кислород, отделен по време на фотосинтезата, се изразходва за дишане и за окисление на разлагащата се органика.(1) (Оттук по нов начин се вижда смисълът на "кислородната революция" от гледна точка на стремежа на биосферата към затваряне на циклите: анаеробният живот е имал принципно незатворен характер и сравнително бързо е довел до необратимо отравяне на средата със свободен кислород.) Ако обаче продуктите на разлагането излизат от обхвата на обратимата реакция дишане-фотосинтеза (а това става при образуване на въглищни и нефтени залежи), количеството кислород в атмосферата започва да расте, докато въглеродът и висшите въглеводороди се натрупват в земните недра и завинаги се изключват от биологичния кръговрат.

Тъй като епохите на масирано "погребване" на неокислена органика се повтарят периодично, към началото на Неогена се оформя критична ситуация,напомняща с нещо "кислородната революция". Свободният кислород в атмосферата нараства до 20%, а значителни обеми органично вещество се оказват затрупани дълбоко под земята.

Вследствие на антипарниковия ефект средната ефективна способност на глобалната биогеоценоза за усвояване на слънчева енергия започва да спада.Този ефект се налага върху настъпването на криоерата и предизвиква тежко заледяване. Ако екстраполираме ситуацията, можем да стигнем до извода, че земната биосфера е имала реални шансове да не преживее тази криоера: в близките няколко стотин милиона години някоя от ледниковите епохи е можела да доведе до пълно или почти пълно заледяване на земната повърхност.

Горните разсъждения позволяват да се види предназначението на Човека като специфичен инструмент, създаден от Природата, за да извлече от земните недра органичното гориво и да го изгори, като с това го включи отново в природния кръговрат. Към настоящия момент задачата вече е частично решена,вследствие на което глобалната ледникова зима е отложена за неопределено бъдеще (ако такава въобще е възможна). По всичко изглежда, че близките столетия ще завършат "класическата технологична епоха", смисълът на която от гледна точка на "Нейно Величество еволюцията" е във възстановяване на глобалното природно равновесие между кислород и въглероден двуокис.

-2-

Естествено, трябва да имаме предвид, че при "конструирането на Хомо Сапиенс" Природата не се е ръководела от разумни съображения (поне в нашия смисъл на думата "разумни"). Като резултат възможностите на създадения от нея биологичен вид надскачат потребностите за решаването на важната, но достатъчно тясна и конкретна задача за осигуряване на устойчивост на биосферата по кислород-въглероден баланс.

Като "пуска в серийно производство" бозайник с голям обем на мозъка,променлива денонощна активност и най-съвършената система за терморегулация,Природата получава поредния "абсолютен хищник", максимално приспособен за експлоатация на биосферата. Човекът наистина много бързо (в биологичен времеви мащаб) заема най-горната позиция в хранителната пирамида и започва планомерно да преобразява обитаемия свят за своите нужди.

"Екологично настроените" публицисти виждат тук, първо, нещо уникално,и второ - страшно и недопустимо. Между другото обаче природата неведнъж сее сблъсквала с проблема за "абсолютния хищник" и се е "научила" да реагира на ситуацията съвсем спокойно.

Разбира се, "абсолютният хищник" необратимо нарушава устойчивостта на екосистемата, в която се появява. От това, кой знае защо, се прави извод,че такъв хищник ще "изяде" цялата екосистема, след което ще умре от глад.По-нататък, в зависимост от "количеството алармизъм" в представите на дадения специалист, се разглеждат следните сценарии: пълна гибел на екосистемата, нейна деградация с бавно възстановяване след това, или бързо възстановяване, но вече без абсолютния хищник, който измира във всички варианти.

Историята на биосферата обаче показва, че реално не се случва нищо

такова. Просто екосистемата се променя - така, че хищникът губи свойството абсолютност. При това той остава важен елемент от екосистемата, най-често господстващ и във всички случаи - процъфтяващ. Разбира се, в дългата история на биологичната еволюция част от "абсолютните хищници" са измрели,но преди това те се задържат стотици милиони години и измират по съвсем външни причини. Освен това към момента на измиране тези видове вече не са били никакви "абсолютни хищници".

И така, историята на земния живот показва, че "абсолютният хищник"съвсем не е вид-самоубиец и в още по-малка степен - разрушител на природната среда. Неговата еволюционна роля е съвсем друга: "абсолютният хищник" е катализатор на биологичната еволюция.

Въобще Homo Sapiens може да се отнася съвсем спокойно към изказванията на "екологистите". Той представлява значително по-малка заплаха за днешната биосфера в сравнение например със зоопланктона в по-старите геологични епохи. Тоест ние не можем да погубим не само природата, но дори и себе си.

Да отбележим в тази връзка, че "бактериологичният отговор" на появата на абсолютен хищник (защитниците на околната среда по правило игнорират тази възможност, докато системните еколози виждат голяма опасност в "новите болести", в частност - ретровирусните и прионните инфекции) не трябва да ни безпокои. Първо, в еволюционната биология това също го е имало, но никога инфекциите не са успявали да спрат развитието на "абсолютния хищник".Второ, ние анализираме взаимодействието между вида Homo и "останалата биосфера" в големи времеви мащаби. Още сега човекът е поставил надеждни бариери пред бактериалните и вирусни инфекции. Без съмнение ретровирусите,"бавните инфекции", ракът, наследствените заболявания са по-сериозен противник, така че борбата с тези класове болести може да погълне още някакво (в еволюционен мащаб - минимално) време. Например петдесет години...

Също така безполезни в еволюционен мащаб са опитите на "екологистите"да спрат или забавят развитието на човечеството. Една или друга култура и дори цивилизация може да си постави за цел запазването на редки и изчезващи биологични видове и дори хармонични отношения между обществото и природата,но културите и цивилизациите са преходни. Тоест, утре или след хиляда години, или в краен случай след десет хиляди глобалната биогеоценоза щедойде в своето "естествено" състояние: всички т.нар. невъзобновими ресурси са включени в биотехнологичния кръговрат, биосферата е напълно подчинена на потребностите на "абсолютния хищник".

Именно тогава трябва да очакваме "естествения отговор" на еволюцията срещу господството на човека над природната среда.

Достатъчно лесно е да се досетим какъв ще бъде този отговор. Тъй като еволюционната стратегия за използване на разума (при това именно човешкия разум в нашето разбиране) е донесла процъфтяване на един доста "съмнителен"биологичен вид, то отсега тази стратегия активно ще се използва от Природата.

С други думи, трябва да очакваме бързо (в еволюционен мащаб)"вразумяване" на цял ред биологични видове - започвайки от естествените спътници на човека: плъхове, кучета, котки. Сега не е възможно да се каже каква точно форма ще приеме "сапиентизацията" (по аналогия с"цефализацията") на бозайниците. Този процес ще протича с голяма скорост -вследствие индукционния натиск на вече създадения (човешки) разум и наличието на развито информационно поле.

----------

1.Съществува заблуждение, че "горите са белите дробове на планетата".Всъщност гората, както всяка друга балансирана екосистема, дава нулев баланс по кислород. Да отбележим, че ако някоя система има положителен баланс по кислород, тя има положителен баланс и по въглерод. Подобни екосистеми са известни - това са блатата, в които част от органиката се"погребва" непреработена (неокислена). Така че ако планетата въобще има бели дробове, това са блатата.